На 1 март 2026 г., неделя, в България беше отбелязан Денят на Баба Марта с традиционното носене и разменяне на мартеници. Празникът се проведе в училища, общински пространства и културни програми, съобщиха Българската телеграфна агенция и Българското национално радио, Радио Пловдив.

Мартеницата представлява червено-бял конец или украшение. Хората я носят, докато видят щъркел, лястовица или цъфнало дърво. След това я връзват на клон или я оставят според местния обичай. Българската телеграфна агенция описа практиката като вековна и широко разпространена, с различни начини на носене на ръка, върху дреха или в дома и стопанството.

Какво поддържа традицията

Обичаят се запазва, защото е лесен за изпълнение и се възпроизвежда масово. Мартеницата не изисква специални умения или значителен разход. Това улеснява участието на хора от различни възрасти и социални групи.

Традицията е и видима в публичното пространство. На 1 март 2026 г. общини и културни организации организираха украси и работилници. В Пловдив пространството пред общината на площад „Стефан Стамболов“ беше декорирано в бяло и червено, с големи мартеници и фигури на щъркели. Програмата включи открити ателиета за изработка и раздаване на символични мартеници, съобщи Българското национално радио, Радио Пловдив.

Смисълът на цветовете остава устойчив, въпреки регионалните различия. Българската телеграфна агенция посочи, че бялото се свързва със сила и дълголетие, а червеното с живот, здраве и плодородие.

Международно признание

Практиките, свързани с 1 март, имат и международно измерение. Българското Министерство на външните работи посочва, че обичаят е познат и в други държави в региона. Министерството отбелязва, че през декември 2017 г. традицията е вписана в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО като обща номинация на България, Румъния, Република Молдова и Северна Македония.

Как изглежда празникът през 2026 г.

В големите градове традицията се вижда най-ясно в няколко места, където се организира масово и публично:

  • училища и детски градини, чрез работилници и конкурси за мартеници;
  • общински пространства, чрез украси и празнични кътове за снимки;
  • местни читалища, чрез демонстрации и срещи с майстори.

В Пловдив в инициативите се включиха читалища и детски градини. Част от украсата беше изработена от майстор на художествени тъкани и ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства, според Радио Пловдив.

Ключовият механизъм на обичая

Мартеницата съчетава няколко функции в един предмет. Тя е подарък. Тя е знак, който се носи. И тя е ритуал с ясен край, когато се сваля и се оставя на дърво или на друго място според местния обичай. Тази ясна структура улеснява предаването на традицията в семейството и в общността.

Обобщение: На 1 март 2026 г. мартеницата отново беше видима в училища, общини и читалища. Традицията се поддържа от простия жест, публичните инициативи и международното признание на ЮНЕСКО.

Българската телеграфна агенция и Българското национално радио, Радио Пловдив, описаха празника като широко отбелязван в страната. Събитията включиха базари, украси и ателиета за изработка на мартеници.