Адис Абеба. 14 февруари 2026 г. Въздухът трепти от жега и напрежение. Черни лимузини с тъмни стъкла се плъзгат безшумно към входа на Африканския съюз. Вътре климатиците работят на пълни обороти. Протоколът е железен.

Отвън обаче реалността е друга. Гневът е жив.

Докато държавните глави се подреждаха за официалната снимка на 39-ата обикновена сесия, отвън се чуваше един различен глас. Гласът на младите. Те не искат повече красиви речи. Искат отчетност. Искат действия. Сега.

„Блок от стари лидери“

Критиката реже като нож. За милиони млади африканци, тази организация се е превърнала в „блок от стари лидери“. Това е определението, което цитира Асошиейтед прес. Лидери, които говорят за бъдещето, но се движат с темпото на миналото.

Разривът е огромен. Най-младият континент на планетата се управлява от хора, които сякаш не чуват пулса на улицата. Недоволството не е абстрактно. То е родено от болка.

Младите виждат как избори се крадат. Виждат как военни униформи заменят костюмите чрез преврати. Виждат как икономиката смазва мечтите им. И когато погледнат към Адис Абеба, виждат само скъпи срещи без резултат.

Сянката на превратите

Фонът на срещата, проведена на 14 и 15 февруари 2026 г., беше мрачен. Асошиейтед прес подчертава тежкия контекст: вълна от военни преврати и оспорвани избори.

Това удря право в сърцето на съюза. В неговата легитимност. Кой има правото да говори от името на Африка? Тези, които вземат властта със сила? Или тези, които печелят избори, непризнати от половината народ?

„Срещата се открива на фона на младежко недоволство и критики, че Африканският съюз не отговаря на очакванията“, отбелязва Асошиейтед прес.

Официално: Вода. Неофициално: Криза на доверието

По документи, 2026 година е посветена на водата. Според прессъобщение на съюза, темата е: „Гарантиране на устойчива наличност на вода и безопасни санитарни системи“.

Звучи сухо. Бюрократично. Но зад тези думи стои животът. Липсата на вода затваря училища. Убива в болниците. Пали конфликти между съседи.

В дневния ред на лидерите влязоха още:

  • Докладът на Съвета за мир и сигурност.
  • Планът за институционални реформи.

Но в коридорите и по улиците въпросът беше друг. Не за водата. А за доверието. Когато обещанията се разпаднат, кой носи отговорност?

Документите са на масата

Африканският съюз се опита да покаже прозрачност. Графиците и докладите бяха качени онлайн още на 7 февруари 2026 г. Всеки можеше да ги види.

Но младежките активисти не искат PDF файлове. Те искат промяна, която да усетят в джоба си и в квартала си. Прозрачността на хартия не топли никого.

След камерите

Срещата приключи на 15 февруари. Лимузините си тръгнаха. Камерите угаснаха.

Истинският тест започва сега. Не в лъскавите зали на Адис Абеба. А в прашните улици на градовете, където хората не броят декларации. Те броят дните до следващата криза. И чакат някой най-сетне да ги чуе.