ЦИК засилва контрола върху броенето на бюлетините и секционните протоколи преди парламентарните избори на 19 април. Мерките бяха обявени от комисията и Министерството на електронното управление.

Фокусът е върху видеонаблюдението, проверките в изборната нощ, попълването на протоколите и софтуера на машините. Целта е да се ограничат техническите грешки и да се ускори обработката на резултатите.

Институциите насочват контрола към етапа след края на изборния ден, когато се броят бюлетините и се оформят протоколите.

Какво се променя

  • Секционните комисии ще бъдат проверявани дали са включили видеоизлъчването след края на изборния ден.
  • През първия час проверките ще са на всеки пет минути, след това на всеки десет минути.
  • Информацията ще се подава към ЦИК и районните избирателни комисии.
  • Работи call center за сигнали за технически проблеми от секциите.
  • ЦИК въведе мобилно приложение за подпомагане при попълването на протоколите.

Схемата беше представена на 8 април от служебния министър на електронното управление Георги Шарков, цитиран от БТА. По думите му проверките ще следят дали секциите реално са стартирали онлайн излъчването на броенето и попълването на протоколите.

Как ще се установяват проблеми

Първата проверка е дали камерата работи. Контролът започва веднага след края на изборния ден. Ако секция не излъчва, районната избирателна комисия може да потърси причината и да реагира.

Втората линия на контрол е свързана с протоколите. На 2 април ЦИК представи мобилно приложение, електронен асистент за попълване на протоколи от секционните избирателни комисии. Според комисията инструментът трябва да намали техническите грешки и да ускори обработката на резултатите.

Грешките в секционните протоколи често забавят предаването на резултатите. Те са и сред причините за спорове между партии, наблюдатели и изборна администрация.

Третата линия е контролът върху машините. Според Министерството на електронното управление над 100 държавни експерти проверяват дали на всяка машина е инсталиран правилният код.

На 3 април ЦИК съобщи, че е приключило довереното изграждане на изпълнимия код на софтуера за машинно гласуване. Генерираният хеш код ще фигурира на машинните бюлетини и ще бъде обявен публично в секциите в деня на вота.

Мащабът на операцията

По данни, обявени от председателя на ЦИК Камелия Нейкова на 8 април и цитирани от БТА, в страната ще се гласува с машини в 9354 секции. В 2641 секции вотът ще бъде само с хартиени бюлетини. Около 11 650 секции ще бъдат с видеонаблюдение.

  • 9354 секции с машинно гласуване
  • 2641 секции само с хартиени бюлетини
  • Около 11 650 секции с видеонаблюдение

Контролът обхваща почти цялата страна. При такъв обем дори малък дял грешки може да натовари районните комисии и да забави обработката на резултатите.

Защо мерките се затягат

Темата е чувствителна заради споровете след предишни избори. През март членове на Обществения съвет към ЦИК заявиха, че машинното гласуване и видеонаблюдението са помогнали да бъдат установени нарушения на последните парламентарни избори, съобщи БТА.

„Благодарение на машинното гласуване и видеонаблюдението успяха да се установят редица нарушения на последните избори“, заяви Стефан Манов от Българското сдружение за честни избори и граждански права - Пловдив.

Камелия Нейкова също заяви по-строг подход. По думите ѝ ЦИК е „доста по-безкомпромисна“ към практики, наблюдавани на предишни избори, включително смени на членове на секционни комисии без законово основание.

Какво означава това за избирателите

Промяната не е в начина на гласуване. Тя е в контрола след затварянето на урните.

  • По-малко грешки при броенето
  • По-малко сгрешени или връщани протоколи
  • По-ясна проследимост при спор за действията на секционната комисия

Залогът е доверието в резултата. Ако мерките работят, обработката може да бъде по-бърза, а основанията за спорове след изборната нощ да намалеят.