Въздухът в хотел „Байеришер Хоф“ в Мюнхен е тежък. Не от парфюми. А от страх. Думите тук са „война“, „сигурност“, „оцеляване“. Погледите са остри. Ръкостисканията – бързи. В този напрегнат декор България влезе с две лица.

Едното лице: държавният глава Илияна Йотова. Другото: премиерът в оставка Росен Желязков. Двама лидери. Една държава в криза. Светът гледа към Мюнхен, а София се пита: Кой всъщност говори от наше име?

Защо това е важно

Паралелното присъствие е риск. Президентството и правителството в оставка изпращат едновременни сигнали. Партньорите виждат разклатена държава, точно когато се нуждаят от стабилен съюзник.

Сцената: Мюнхен, февруари 2026 г.

Мюнхенската конференция по сигурността (13–15 февруари 2026 г.) е мястото, където се решава войната и мирът. Лидери, министри, генерали. Те говорят за оръжия, енергия и нови граници.

Мащабът е огромен. Над 1000 участници. Над 60 държавни ръководители. Тук се водят най-тежките разговори.

Двама говорители: Защо това е проблем?

Българската национална телевизия (БНТ) съобщи: България е представена от „премиера в оставка Росен Желязков“ и „президента Илияна Йотова“.

Министерският съвет обяви участието на Желязков на 13 февруари. Българската телеграфна агенция (БТА) информира, че Йотова е там на 13 и 14 февруари.

На хартия – силно присъствие. На практика – риск. Партньорите търсят съгласуваност. Когато властта у дома се клати, всяко разминаване в Мюнхен звучи като опасна пукнатина.

Дразнещият детайл

Има и странна неравност в титлите из българските медии. БНТ я нарича „президента Илияна Йотова“. БТА използва „държавният глава“. Това не е просто протокол. Това е симптом на вътрешна нервност. И тя се вижда отвън.

Йотова: Тежки срещи в коридорите

Истинската политика в Мюнхен се случва в коридорите. Според DarikNews, Йотова е провела ключови разговори с:

  • Еманюел Макрон, президент на Франция;
  • Илхам Алиев, президент на Азербайджан;
  • Андрей Пленкович, премиер на Хърватия.

Тези имена отварят врати. Те създават очаквания. За енергия. За Украйна. За ролята на Европа в един несигурен свят.

Желязков: Премиер с вързани ръце

Премиерът в оставка носи тежък багаж. Не документи. А съмнения. Колко дълго ще остане този кабинет? Какво реално може да обещае?

Когато си „в оставка“ на такава сцена, всяка дума се мери двойно. Тя е позиция. Но тя е и временна.

Фонът: Криза на доверие

БНТ описва конференцията на фона на „криза на доверие“ между САЩ и Европа. В такива моменти малките държави плащат скъпо за своите колебания.

Когато големите спорят, малките трябва да са кристално ясни. Къде стоят? Какво искат? И кой носи отговорността?

Какво чуват партньорите?

В Мюнхен никой не пита „кой е по-важен“. Всички се питат: Може ли България да държи права линия, докато у дома всичко е плаващи пясъци?

Големият риск: Не че имаме двама представители. А че могат да изпратят различни послания.

Това не е протокол. Това е въпрос на доверие. На предвидимост. Може ли държавата да говори ясно, дори когато властта се сменя?

Светът в Мюнхен не чака. Там се чертаят съюзи и се броят оръжия. Ако България иска да я чуят, трябва да говори с един глас. Не с два.