България въведе помощ от 20 евро месечно за уязвими домакинства при ръст на цените на горивата. Мярката се активира, ако средната цена на масовите горива надхвърли 1,60 евро за литър за три поредни дни.

Подкрепата е насочена към хора с доход до два пъти линията на бедност. Държавата не намалява цената за всички шофьори. Тя предоставя целева помощ на домакинства с най-силен натиск върху бюджета.

Схемата показва, че поскъпването на горивата вече се третира не само като пазарен проблем, а и като социален риск.

Какво реши кабинетът

На 17 март 2026 г. служебният премиер Андрей Гуров заяви, цитиран от БТА, че размерът от 20 евро е изчислен върху типичен месечен разход за гориво от около 100 евро при бедни домакинства.

По думите му, при поскъпване от около 20% този разход нараства до 120 евро. Помощта цели да покрие именно тази разлика.

На 15 март 2026 г. Гуров посочи, че подпомагането ще обхване хора с доход до два пъти линията на бедност. Към момента тя е 390,63 евро.

  • праг за задействане: средна цена над 1,60 евро за литър за три поредни дни
  • размер на помощта: 20 евро месечно
  • обхват: уязвими домакинства с ниски доходи
  • доходен критерий: до два пъти линията на бедност

Защо мярката има по-широк ефект

Решението е ограничено като размер, но важно като сигнал. Когато държавата започне да компенсира разходи за гориво с директна помощ, това означава, че ценовият натиск вече засяга базови разходи на домакинствата.

Темата не е само българска. На 8 април 2026 г. Съвместният изследователски център на Европейската комисия отчете, че за да запазят потреблението си на транспортни горива отпреди конфликта в Близкия изток, средните домакинства в ЕС трябва да отделят с около 1% повече от дохода си.

При домакинствата с най-ниски доходи допълнителната тежест достига 1,4% от дохода. Това е над два пъти повече от натиска при най-високите доходни групи.

Целевите трансфери са по-точен инструмент от общо намаляване на акцизи, но изискват повече администрация и по-бързо изплащане.

Какво означава това за домакинствата

Ефектът ще е различен според мястото на живеене. В големите градове част от хората имат алтернативен транспорт. В малките населени места автомобилът често е единствената връзка с работа, лекар и услуги.

Поскъпването на горивата не остава само на бензиностанцията. То се пренася към доставки, цени на храни и разходи на малкия бизнес. Това увеличава натиска върху семейния бюджет и извън разхода за зареждане.

  • печелят домакинствата с най-ниски доходи, ако помощта се изплаща без забавяне
  • печели бюджетът в краткосрочен план, защото мярката е по-евтина от общо намаление на данъци и акцизи
  • губят домакинствата малко над доходния праг, ако също понасят силен натиск, но остават извън схемата
  • нараства рискът временна помощ да се превърне в постоянен разход, ако цените останат високи

Европейският контекст

На 10 март 2026 г. Европейската комисия представи пакет от мерки за по-ниски енергийни разходи и за ограничаване на енергийната бедност. Акцентът е върху по-ниски сметки, по-ясна информация за потребителите и защита на уязвимите групи.

В отделни държави вече има и директни интервенции. На 9 март 2026 г. унгарският премиер Виктор Орбан обяви таван на цените на бензина и дизела, съобщи Associated Press.

Българската схема следва различен подход. Вместо общ контрол върху цените, тя насочва ограничен ресурс към домакинства под определен доходен праг.

Какъв остава рискът

Помощта от 20 евро месечно може да облекчи част от разхода. Тя не променя зависимостта на домакинствата от скъпи изкопаеми горива. Не премахва и риска ново поскъпване да изпревари размера на компенсацията.

Мярката има двоен ефект. Тя предоставя реална подкрепа на най-уязвимите. И показва, че държавата вече отчита поскъпването на горивата като проблем с пряко отражение върху ежедневния живот.