В Софийски арсенал, Музей за съвременно изкуство в София беше открита изложбата „Галерия „Арт 36“ и ехото на спомена“. Експозицията започна на 4 март 2026 г. и ще продължи до 19 април 2026 г., по данни на Националната галерия.

Изложбата е с фотографии на Ани Петрова и с куратор д-р Надежда Джакова. Тя проследява историята на „Арт 36“, определяна като първата частна галерия в столицата.

Проектът поставя по-широк въпрос: кой и как подрежда историята на частните галерии в България.

Фокусът на изложбата

Според Националната галерия историята на първите частни галерии от последното десетилетие на ХХ век остава слабо изследвана. Това е основният акцент на изложбата.

Експозицията не е само архив на едно пространство. Тя разглежда ранните години на свободната художествена сцена след 1990 г.

Националната галерия посочва, че изложбата насочва вниманието към хората и събитията, които участват в художествените процеси и оформят социалния живот на съвременното изкуство в България.

Историята на „Арт 36“

Според информация на Националната галерия „Арт 36“ е регистрирана на 12 юли 1990 г. Галеристката Камелия Чекарлиева-Минчева я ръководи до смъртта си на 1 май 2020 г.

Галерията първоначално работи на ул. „Георги С. Раковски“ 159. По-късно се премества на ул. „Славянска“ 40. Там официално отваря на 26 октомври 1990 г. с изложба на Димитър Казаков-Нерон.

През годините в програмата ѝ участват утвърдени имена и млади автори. Сред ранно представените художници са:

  • Генко Генков
  • Иван Кирков
  • Георги Баев
  • Георги Божилов-Слона
  • Светлин Русев
  • Любен Зидаров
  • Магда Абазова
  • Цанко Панов

На същото място в София правят едни от първите си столични изложби и автори като Кольо Карамфилов, Румен Жеков и Красимир Добрев.

По-широкият контекст

Платформата Open Art Files отбелязва, че „Арт 36“ започва работа през 1990 г. като софийски еквивалент на варненската „Галерия 8“. Според платформата ранните частни пространства възникват в среда без ясен пазар и без устойчиви правила.

Тези галерии съчетават изложби, продажби и експерименти. Това обяснява защо историята им често остава разпръсната в снимки, покани, спомени и биографии на художници, а не в завършени институционални архиви.

Какво показва експозицията

В центъра са фотографиите на Ани Петрова, която дълго документира живота около галерията. Включени са и избрани портрети на Камелия Чекарлиева-Минчева, създадени от близки до нея художници, както и спомени на творци.

Според анонса на Националната галерия през „Арт 36“ са минали най-малко 150 автори. Реалният им брой вероятно е по-голям.

  • Фотографии на Ани Петрова
  • Портрети на Камелия Чекарлиева-Минчева
  • Спомени на художници
  • Документи за дейността на галерията

Така изложбата работи и като документ за културната мрежа, която частните галерии изграждат в София след политическите промени.

Значението на проекта

Експозицията връща в публичния разговор ранната история на частния галериен сектор. Темата рядко стои в центъра на музейна програма.

Изложбата поставя частните пространства като част от историята на българското съвременно изкуство. Тя показва ролята им за първите срещи между автори, публика и пазар.