Първо идва тишината. После идва гладът.

В Ел Фашер, в Северен Дарфур, хората разказват как улиците са опустели. Как болниците са останали без лекарства. Как страхът е започнал да мирише на дим. После идва ударът. Бърз. Жесток. Без милост.

На 17 февруари 2026 г. разследваща мисия на Организацията на обединените нации заяви, че действията на Силите за бърза подкрепа (РСФ) носят „белези на геноцид“. Формулировката е тежка. Идва с конкретни описания за убийства, изнасилвания и глад, използван като оръжие.

Какво означава „белези на геноцид“

Това не е съдебна присъда. Не е и последната дума на международното право.

Но е сигнал, който реже като нож. Че случващото се не изглежда като случаен „хаос на войната“. А като повтаряща се, целенасочена схема срещу конкретни общности.

Според публикации за доклада мисията описва атаки, които сочат към намерение да бъдат унищожени, изцяло или частично, групи като загауа и фур. Това е най-тежкият въпрос. И той вече не може да бъде избутан встрани.

ООН предупреждава, че насилието в Ел Фашер носи „белези на геноцид“ и не прилича на спонтанна военна анархия.

Обсадата, която изяжда града

Ел Фашер е бил стяган в примка месеци наред. Доклади на Организацията на обединените нации описват 18-месечна обсада, която е отрязала пътищата за храна, вода и лекарства.

Когато един град остане без доставки, войната става лична. Влиза в кухнята. Влиза в детската стая. Влиза в болничната стая.

  • Глад, описван като метод на война.
  • Разрушаване на жизненоважна инфраструктура, включително здравни услуги и пазари.
  • Преследване и насилие по етнически признак, според констатации на мисията.

Дните, в които всичко се чупи

Ключовата дата в тази история е 26 октомври 2025 г.. Тогава РСФ превземат Ел Фашер след оттегляне на Суданските въоръжени сили, според данни, цитирани в публикации за доклада на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека.

На 13 февруари 2026 г. Службата на ООН по правата на човека публикува отделен доклад за насилието около превземането на града. В него се говори за хиляди убити в първите дни на офанзивата. И за убийства по маршрутите на бягство. Думите са хладни. Картината е кървава.

„Вълна от интензивно насилие… шокираща с мащаба и жестокостта си“, така ООН описва финалната офанзива за Ел Фашер.

Кои са РСФ и защо Дарфур отново гори

РСФ са паравоенна сила, водена от Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемедти. Войната между РСФ и Суданските въоръжени сили избухва на 15 април 2023 г. след разрив между Дагало и командващия армията Абдел Фатах ал Бурхан, според широко отразявани данни в международни медии.

Дарфур носи стара рана. И когато новото насилие се подреди по етнически линии, обещанието „никога повече“ започва да звучи като празна фраза.

Какво следва: натиск, санкции, съд

Докладите на Организацията на обединените нации не спират куршумите сами. Но вдигат прожектор. И оставят следи, които трудно се изтриват.

Службата на ООН по правата на човека призовава за достоверни и безпристрастни разследвания и посочва възможни пътища към отговорност, включително международни механизми. Паралелно медийни публикации отбелязват, че някои държави вече са наложили санкции срещу командири на РСФ.

В Ел Фашер обаче хората не чакат дипломатически формулировки. Те чакат хляб. Чакат лекарства. Чакат път навън.

И чакат светът да реши дали думите „белези на геноцид“ ще останат само заглавие, или ще се превърнат в причина някой най-сетне да действа.