Публичният регистър на Сметната палата е основният официален източник за финансирането на предизборните кампании в България. Той показва кой дарява, как се харчат средствата и кои външни изпълнители работят за партии, коалиции и инициативни комитети.

Данните позволяват сравнение между отчетените суми и реално видимата кампания в телевизии, сайтове, билбордове и социални мрежи. Именно там често започват проверки, глоби и политически спорове.

Регистърът има пряко значение за публичния контрол върху партийните финанси и за риска от санкции при разминаване в отчетите.

Какво съдържа регистърът

По Изборния кодекс регистърът се поддържа от откриването на предизборната кампания до следващите избори от същия вид. В него се публикуват данни за дарители, средства и договорени услуги.

  • име на дарителя
  • вид и размер на дарението
  • декларация за произход на средствата
  • агенции за реклама, социологически проучвания и PR
  • следизборни финансови отчети

Това не е архив, а инструмент за проверка. Ако една партия води мащабна кампания, а отчита ограничени разходи, регистърът дава база за сравнение.

Лимити за финансиране

Централната избирателна комисия определи за парламентарния вот на 27 октомври 2024 г. лимит до 3 млн. лв. за партии и коалиции и до 200 хил. лв. за инициативни комитети.

За изборите за Европейски парламент и Народно събрание на 9 юни 2024 г. лимитът беше 2 млн. лв. за партия и коалиция и 100 хил. лв. за инициативен комитет.

Къде възниква рискът

Рискът идва при липсващи или забавени данни. Проблем има и когато декларации за произход на средства се подават със закъснение или когато плащания над законовите прагове не минават по банков път.

Според данни, огласени от Сметната палата пред Европейската комисия и цитирани от БТА, през 2024 г. са съставени 59 акта за административни нарушения по Изборния кодекс. Наложените глоби са за общо 51 хил. лв.

  • неподадени или просрочени данни за дарения
  • липсващи или закъснели декларации за произход на средства над една минимална заплата
  • неспазване на банковия ред за приходи и разходи над 1000 лв.

Най-чувствителният момент е разминаването между официалния отчет и реално проведената кампания.

Какво следва след изборите

До 30 работни дни след изборния ден партии, коалиции и инициативни комитети подават отчет за приходите, разходите и поетите задължения за плащане. Към него се прилага и банково извлечение.

В същия срок медии, рекламни, социологически и PR агенции също подават информация за предоставените услуги. Точно тук се вижда дали отчетите съвпадат.

При несъответствие Сметната палата може да започне по-задълбочена проверка. Когато декларираните приходи и разходи са над 1000 лв., институцията извършва одит за съответствие в шестмесечен срок.

Защо това има значение

Темата за финансирането на кампаниите е пряко свързана с влиянието върху партиите и достъпа до власт. Публичният регистър показва дали зад политическата реклама стоят ясно декларирани средства и проследими източници.

За избирателите въпросът е ясен: кой плаща и при какви правила. За партиите рискът е не само финансов. Дори формално нарушение може да доведе до репутационен удар и нов политически натиск.

Какво да се следи

  • късно публикувани дарения
  • липсващи декларации за произход
  • големи разходи при слаб официален отчет
  • повтарящи се изпълнители при различни партии
  • разлики между отчетите на партиите и данните от агенции и медии

Един ред в публичния регистър може да доведе до одит, глоба и политически спор.