Шест партии имат шанс да влязат в следващото Народно събрание. Нито една не се доближава до самостоятелно мнозинство. Това показва проучване на Центъра за анализи и маркетинг, огласено на 15 април и цитирано от БНР.

Данните сочат силно фрагментиран парламент. Това увеличава вероятността за трудни коалиционни преговори и нова нестабилност.

Какво показва проучването

Според данните сред решилите да гласуват подредбата е следната:

  • „Прогресивна България“: около 32%
  • ГЕРБ-СДС: 19,4%
  • ПП-ДБ: 12%
  • ДПС: 11,2%
  • „Възраждане“: 7%
  • коалиция „Обединена левица“: 4,2%

Проучването е проведено между 3 и 14 април сред 1011 пълнолетни граждани. 54% от анкетираните вече са решили за кого ще гласуват. Очакването е близо 3 милиона души да отидат до урните.

Според социолозите най-вероятното разпределение на местата е:

  • „Прогресивна България“: 90 депутати
  • ГЕРБ-СДС: 55
  • ПП-ДБ: 34
  • ДПС: 31
  • „Възраждане“: 20
  • „Обединена левица“: 10

Какво означават числата

При 90 места първата сила остава далеч от 121 депутати. Коалиция е необходима, а не въпрос на избор.

Това поставя фокуса върху преговорите след вота на 19 април. Ако големите формации не намерят работеща формула, парламентът може да произведе победител, но не и кабинет.

В текста на БНР и в други публикации формацията „Прогресивна България“ е свързвана с бившия президент Румен Радев. Проучването обаче не дава отговор дали първата сила може да събере мнозинство около себе си.

Защо рискът от блокаж остава висок

Останалите партии влизат в кампанията с различни условия за коалиции. Част от тях изключват партньорство с основни съперници. Това стеснява възможните мнозинства.

Проучването не показва път към еднопартийно управление. То показва парламент, в който всяка грешка в преговорите може да доведе до нова институционална криза.

Ефектът за страната

Политическата аритметика има пряко значение извън парламента. При нов блокаж решенията по бюджета, разходите и икономическите мерки могат да се забавят.

AP съобщи през февруари, че България върви към осми парламентарен вот за пет години. А служебното правителство на Андрей Гюров беше назначено с задача да организира изборите и да управлява в период на напрежение около цените и икономическата несигурност.

За гражданите и бизнеса това означава:

  • по-бавни решения по бюджета и публичните разходи
  • по-слаба предвидимост за бизнес и инвестиции
  • риск важни решения да бъдат отложени с месеци

Има ли различен сценарий

Възможен е, ако след вота се постигне бърз компромис. Това би изисквало поне част от водещите формации да подкрепят ограничено парламентарно мнозинство или кабинет с ясен срок и задачи.

Друго проучване, на „Тренд“ от края на март, също очертава шест партии в парламента и сходна картина. Това подсказва, че шестпартийният модел не е изолиран резултат, а повтарящ се сценарий в края на кампанията.

Какво следва

Вотът на 19 април ще определи кой получава първия мандат. Решаващият въпрос остава дали след изборите ще има мнозинство за управление.

Ако такова мнозинство не бъде намерено, политическата цена няма да е само за партиите. Тя ще се прехвърли и върху работата на държавата, икономическата среда и доверието в институциите.