Напрежението във Вашингтон може да се реже с нож. Телефоните не спират да звънят. В центъра на бурята е една дата: 28 февруари 2026 г.

Тогава държавният секретар на САЩ Марко Рубио ще кацне в Израел. Новината бе потвърдена от Associated Press на 19 февруари. Мисията е критична. Рубио трябва да погледне в очите премиера Бенямин Нетаняху и да му разкаже всичко за тайните разговори с Иран.

Женева: Обещание на хартия

В швейцарския град дипломатите говориха тихо. Резултатът е крехък, но важен. Иран се съгласи да даде писмено предложение.

Това не е просто лист хартия. Това е документ, който може да спаси или запали региона. Техеран обещава да адресира страховете на Америка. Но думите не струват нищо без действия.

Белият дом: „Много сме далеч“

Оптимизмът е дефицитна стока. Говорителят на Белия дом Каролайн Левит бе брутално честна пред репортери. Според TIME, тя признава: страните остават „много далеч“ една от друга.

Има „малък напредък“, но пропастта е огромна. Вашингтон чака детайлите от Иран в следващите седмици. Чакането е мъчително.

Защо Израел е първата спирка?

Израел не вярва на усмивки. Израел иска факти. Рубио отива там с една цел: координация. Без изненади. Без грешни ходове.

  • Какво точно поиска Иран в Женева?
  • Къде е червената линия на Вашингтон?
  • Ще има ли сделка или сблъсък?

Сянката на самолетоносачите

Дипломацията говори, но оръжията са заредени. Associated Press съобщава за масирано военно присъствие. САЩ не рискуват.

В региона са разположени ударни групи. Самолетоносачите Abraham Lincoln и Gerald R. Ford са там. Това е ясно послание към Техеран: преговаряме, но сме готови за всичко.

Когато залогът е ядрена бомба, грешките са недопустими. Рубио носи тежката папка. А светът гледа и чака.