В Брюксел кафето изстива. Телефоните прегряват. В складове край Ротердам и Хамбург хората се взират в списъците с поръчки и смятат. Не с калкулатор. Със страх.

На петък, 20 февруари 2026 г. Върховният съд на Съединените американски щати отряза голяма част от митата на президента Доналд Тръмп. На събота, 21 февруари 2026 г. Тръмп отвърна по най-познатия си начин: с нова заплаха и нова ставка. Този път 15% глобално мито върху вноса.

Какво стана, в едно изречение

Върховният съд обяви за незаконни широките мита, наложени чрез закон за извънредни правомощия, а Тръмп опита да ги върне през друг закон, който допуска временна тарифа до 15% за 150 дни.

Съдът дръпна ръчната

Решението е с мнозинство 6 на 3. Според Асошиейтед прес съдиите казват ясно: президентът не може сам да налага толкова мащабни мита. Правото да се налагат данъци е при Конгреса.

Това не е суха юридическа битка. Това е удар по политика, която Тръмп продава като щит за американските работници. И сигнал към бизнеса, че правилата могат да се обърнат за една нощ.

Какво падна и какво остана

Анализите след решението сочат, че съдът е ударил митата, оправдани чрез International Emergency Economic Powers Act (закон за извънредни икономически правомощия). Но не е изтрил всички тарифи.

  • Падат широките мита, оправдани като „извънредни“ чрез този закон.
  • Остават секторни мита по други правни основания, включително мерки по Section 232 за национална сигурност, според TIME.
  • Остава и въпросът, който разкъсва счетоводствата: какво става с вече събраните пари от мита.

Тръмп смени релсите и натисна газта

На събота, 21 февруари 2026 г. Тръмп обяви, че ще вдигне глобалната тарифа до 15%. По информация на Асошиейтед прес той говори за нови мита през алтернативни, по-тесни правомощия, след като съдът отряза стария му подход.

Според The Guardian той се позовава на Section 122 от Trade Act of 1974. Този текст позволява временна тарифа до 15% за 150 дни. Целта е проста: натискът да остане, докато администрацията търси по-здрава правна конструкция.

Европейската комисия заяви, че е в контакт с американската администрация и търси „яснота“ за следващите стъпки, като предупреди, че бизнесът от двете страни на Атлантика има нужда от предвидимост.

Защо Европа го усеща като трус

Това не е спор само за проценти. Това е усещането, че правилата се сменят в движение. И че цената не се плаща във Вашингтон, а по веригата: в заводите, в пристанищата, в магазините.

Euronews съобщи, че Европейската комисия иска разяснения от Белия дом. Причината е болезнено практична: решението на съда отваря въпроси за договорености между Европейския съюз и Вашингтон, включително какво важи за платени мита и какво ще важи занапред.

Франция заговори за ответен удар

Financial Times цитира френската позиция, че Европейският съюз има инструменти да отвърне. В текста се посочва, че Брюксел разполага с механизми, които може да задейства, ако напрежението се качи още.

Тук търговията се превръща в политика на висок тон. А високият тон се превръща в сметки, които плащат фирми и семейства.

Кой плаща, докато политиците спорят

В Съединените американски щати бизнес организации настояват за яснота около възможни възстановявания на събрани мита. The Guardian пише за натиск от компании и търговски групи, които искат връщане на плащанията. Но съдът не е решил автоматично този въпрос.

В Европа ударът е различен, но също толкова болезнен: несигурност в договорите, в цените, в доставките. И в доверието. Когато доверието се пропука, всяка пратка става риск.

Какво следва: 150 дни напрежение

Section 122 дава време, но не дава спокойствие. Ако новата тарифа тръгне, тя е временна по закон. Ако бъде оспорена, може да се превърне в нова съдебна сага. Ако бъде разширена, Европа може да отговори.

А междувременно, на пристанищата и в заводите, хората ще правят това, което винаги правят при буря. Ще чакат. Ще смятат. И ще се надяват следващото решение да не дойде като удар по вратата.