Европейската комисия одобри схема за държавна помощ от 334 млн. евро за намаляване на разходите за електроенергия на енергоемки предприятия в България. Схемата обхваща периода от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2028 г.

Помощта ще се предоставя чрез доставчиците на електроенергия. Тя ще се отразява като намаление в месечните фактури на одобрените предприятия.

Схемата цели да задържи производство в България и ЕС при високи цени на електроенергията, но ресурсът идва от публичния енергиен модел.
  • Бюджет: 334 млн. евро
  • Период: 1 юли 2025 г. до 30 юни 2028 г.
  • Форма: намаление в месечната сметка за ток
  • Условие: поне 50% от помощта да се вложи в декарбонизация и модернизация
  • Минимална цена след намалението: поне 50 евро за MWh

Кои предприятия могат да получат помощ

Европейската комисия не публикува списък с конкретни български компании. Според решението схемата е насочена към сектори с висок риск от carbon leakage. Това е преместване на производство извън ЕС заради по-високи енергийни и екологични разходи.

Най-вероятните бенефициенти са предприятия от тежката индустрия. Това включва производства с високо потребление на електроенергия и силна международна конкуренция.

  • черна металургия и стомана
  • цветна металургия и алуминий
  • цимент и други неметални минерални продукти
  • химическа промишленост и торове
  • стъкло, керамика, минерална вата
  • хартия и картон

По данни на Българската асоциация на металургичната индустрия сред нейните членове са предприятия като Stomana Industry, Promet Steel и Sofia Med. Те работят в енергоемки сегменти. Това не означава автоматично право на помощ. Всяко предприятие трябва да отговаря на европейските критерии и на условията по схемата.

Извън металургията в обхвата могат да попаднат и големи производители на цимент, стъкло, химикали и хартия. Конкретните получатели ще станат ясни след подаване и одобрение на заявленията.

Как ще работи схемата

По данни, цитирани от БТА от изявление на служебния министър на енергетиката Трайчо Трайков от 27 март 2026 г., предприятията ще могат да получават подкрепа до 50% от разходите си за електроенергия, когато цените надхвърлят 63 евро за MWh.

Трайков посочи и отделен праг от около 122 евро за MWh на свободния пазар. Над това ниво ще се задейства компенсационен механизъм по по-реактивен модел.

Размерът на помощта няма да е еднакъв за всички предприятия. Той ще зависи от пазарната цена, потреблението и правилата за прилагане. Европейската комисия одобрява рамката, а не индивидуални плащания.

Подкрепата е временна. Тя не премахва цената на електроенергията. След намалението предприятията трябва да плащат поне 50 евро за MWh.

Откъде идват средствата

Разходът се поема от публичен ресурс. За първата година, от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г., Трайков посочи сума от 125 млн. евро, налична във Фонда „Сигурност на електроенергийната система“.

Това поставя въпрос за натиска върху енергийния модел. Когато държавата намалява сметките на част от индустрията, средствата идват от фонд, който зависи от приходи, такси и общата финансова устойчивост на системата.

За домакинствата няма пряка нова такса по тази схема. Има обаче косвен ефект, ако натоварването върху фонда се увеличи и системата търси баланс чрез други приходи, регулации или бюджетна подкрепа.

Защо Европейската комисия разреши помощта

Комисията одобри схемата на 16 април 2026 г. по правилата на Clean Industrial Deal State Aid Framework, приети на 25 юни 2025 г. Според Европейската комисия част от индустрията в ЕС е под натиск от по-високи цени на енергията и от конкуренти извън съюза, които не носят същите климатични разходи.

Брюксел поставя и инвестиционно условие. Най-малко половината от получената помощ трябва да бъде насочена към мерки за декарбонизация и модернизация, без увеличаване на използването на изкопаеми горива.

  • по-нисък краткосрочен натиск върху сметките за ток
  • задължение за нови инвестиции
  • по-строг контрол върху допустимите разходи
  • временна, а не постоянна подкрепа

Какво означава това за България

Схемата е насочена към отрасли с голям дял в износа, заетостта и местните икономики. Това е особено важно за градове, в които големите заводи имат водеща роля за работните места и веригите на доставки.

Има и риск. Ако средствата не доведат до реална модернизация, публичен ресурс може да подкрепи стари мощности без траен ефект върху конкурентоспособността. Затова ключовият въпрос остава кои предприятия ще бъдат допуснати и как ще се следи изпълнението на инвестиционните условия.

Reuters и БТА съобщиха, че решението на Европейската комисия поставя България сред държавите, получили разрешение за временна ценова подкрепа за енергоемката индустрия. Политическият спор в страната вероятно ще се съсредоточи върху разпределението на средствата и върху натиска върху публичния ресурс.