България поиска спешни и координирани мерки за деескалация в Близкия изток след извънредната среща на външните министри на ЕС и Съвета за сътрудничество в Залива на 5 март 2026 г. Според позицията на Министерството на външните работи напрежението застрашава регионалната стабилност, енергийната сигурност и свободата на корабоплаването.

Позицията беше публикувана от МВнР на 6 март 2026 г. В нея България осъжда продължаващите ирански атаки срещу държави от Персийския залив и Близкия изток и призовава те да бъдат незабавно прекратени.

Какво поиска София

България заяви, че са нужни бързи общи действия за намаляване на напрежението. Според МВнР тази линия е била защитена на срещата ЕС и GCC, както и в разговори на външния министър Надежда Нейнски с колеги от региона.

  • незабавно спиране на атаките
  • мерки за деескалация
  • гаранции за трайна стабилност
  • защита на енергийната и икономическата сигурност
  • запазване на свободата на корабоплаването

Какво решиха ЕС и страните от Залива

В съвместното изявление след срещата в Брюксел ЕС и страните от Залива осъдиха атаките срещу държавите от GCC. Те призоваха Иран да ги прекрати незабавно.

Участниците поставиха акцент и върху защитата на цивилните и спазването на международното право. Те подчертаха значението на сигурността по въздушните и морските маршрути, включително в Ормузкия проток и Баб ел Мандеб.

Извънредната среща на 5 март 2026 г. беше свикана заради ескалацията в Близкия изток и атаките срещу държави от Залива.

Какъв е рискът за България

Българското правителство заяви на 5 март 2026 г., че няма пряка военна заплаха за страната. Властите обаче следят отражението на кризата върху транспорта, евакуацията на граждани и информационната среда.

След заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет премиерът Андрей Гюров каза, цитиран от БТА, че България не е страна по конфликта и не участва в операции. Той добави, че действията на институциите по въпросите на външните работи, транспорта и туризма са били навременни и координирани.

По-широкият контекст

ЕС и страните от Залива свързаха напрежението с по-широки рискове за световната икономика, енергийните доставки и ключови търговски коридори. Това обяснява и българския акцент върху координирани мерки.

За София деескалацията е свързана не само с дипломацията, но и със сигурността, транспорта и защитата на българските граждани в региона.