Външните министри на ЕС потвърдиха подкрепата за Украйна и обсъдиха по-активна роля на съюза в Газа на заседание в Брюксел на 23 февруари.

Срещата беше на Съвета по външни работи. В дневния ред бяха войната на Русия срещу Украйна и ситуацията в Близкия изток. Украинският външен министър Андрий Сибиха се включи чрез видеовръзка. Министрите разговаряха и с Николай Младенов, представен като висок представител за Газа.

Заседанието очерта политическа линия в две посоки: продължаване на подкрепата за Киев и по-видимо участие на ЕС в хуманитарните и стабилизационните усилия в Газа.

Украйна

По темата за Украйна посланието остана без промяна. ЕС запазва курса си. Министрите обсъдиха политическата, военната и финансовата подкрепа за Киев.

Според официалната информация от заседанието разговорът е обхванал и условията за траен мир. Позицията на ЕС остава, че всяко споразумение трябва да отчита украинските приоритети и да не отслабва сигурността на Европа.

Кая Калас заяви след заседанието, че Украйна плаща висока цена, но Москва не е постигнала стратегическите си цели.

Част от държавите членки настояха за по-бързо прилагане на нови мерки срещу Русия. Германското външно министерство посочи преди срещата, че сред ключовите теми са били 20-ият пакет санкции, ограничаване на приходите от руския енергиен сектор и допълнителен натиск върху т.нар. сенчест флот.

  • ЕС запазва линията за дългосрочна подкрепа за Украйна.
  • Разговорите за мир се обвързват с условия за сигурност.
  • Санкционният натиск срещу Русия остава централен инструмент.

Газа и Близкият изток

По темата за Близкия изток министрите обсъдиха Газа, Западния бряг и възможната роля на ЕС в следвоенната стабилизация. Разговорът с Николай Младенов беше посветен на хуманитарната ситуация и на варианти за международно участие на терен.

Кая Калас заяви, че ЕС иска да бъде част от мирния процес в Газа и да допринесе с наличните си инструменти. По думите ѝ е обсъждано европейско участие в стабилизационни и хуманитарни усилия.

ЕС търси едновременно хуманитарна и политическа роля в Газа. Това включва помощ за цивилните и участие в по-широкия процес след бойните действия.

  • Подкрепа за хуманитарен достъп и стабилизация в Газа.
  • Запазване на европейска роля в политическия процес.
  • Внимание към Западния бряг, Иран и Сирия.

Германската позиция, обявена преди заседанието, добави и други акценти. Берлин посочи ситуацията в Газа, правните промени в Израел, които според Германия застрашават перспективата за решение с две държави, и нуждата от общ европейски подход.

Какво следва

Срещата не доведе до едно голямо решение. Тя обаче подреди следващите стъпки. За Украйна това означава повече координация около подкрепата и санкциите. За Близкия изток това означава опит ЕС да не остане само донор, а и политически участник.

Рамката, очертана в Брюксел, е политическа. Тя свързва помощта, санкциите и дипломатическото участие на ЕС в два конфликта с пряко значение за европейската сигурност.

Следващият етап ще покаже дали държавите членки ще превърнат тази линия в общи решения. Засега, според Съвета на ЕС и германското външно министерство, съюзът запазва активна роля и по Украйна, и по Газа.