В претъпкана клиника, далеч от камерите, майка стиска пластмасова бутилка вода като спасително въже. Детето до нея е отпуснато. Устните са напукани. Погледът е замъглен. Холерата не предупреждава, тя удря тихо и взима бързо.

На 21 февруари 2026 г. Световната здравна организация съобщи, че през януари 2026 г. са регистрирани 16 912 нови случая на холера и остра водниста диария в 19 държави, територии и области. Това е с 6% по-малко спрямо декември 2025 г. Но най-страшното не е в спада. Най-страшното е в края на изречението.

182 души са починали през януари. Това е 20% ръст на смъртните случаи спрямо предходния месец, според данните на организацията. По-малко регистрирани случаи. Повече загубени животи.

Какво означава това, с едно изречение

Холерата е остра инфекция, която причинява силна водниста диария и може да убие за часове чрез обезводняване, ако човек не получи бързо лечение.

Числата звучат като статистика. Всъщност са имена.

Световната здравна организация описва януари 2026 г. като месец с лек спад на заразените, но с по-тежка цена. Това е моментът, в който системите се огъват, а хората плащат.

  • 16 912 нови случая на холера и остра водниста диария (епидемиологични седмици 1 до 4)
  • 19 засегнати държави, територии и области
  • 182 смъртни случая, 20% повече спрямо декември 2025 г.
  • Най-много случаи в Африканския регион, следван от Източното Средиземноморие и Югоизточна Азия
  • Няма отчетени огнища през този период в Западния Тихоокеан и Региона на Америките

Защо смъртните случаи растат, когато случаите падат

Това е капанът на цифрите. Спадът в регистрираните случаи понякога не значи, че болестта си тръгва. Значи, че хората не стигат навреме. Че клиниките се задъхват. Че чистата вода е лукс, а не право. И че една торбичка соли за рехидратация може да липсва точно в часа, който решава всичко.

Европейският център за превенция и контрол на заболяванията, който следи глобалната картина, също отчита смъртни случаи в редица държави в края на декември 2025 г. и януари 2026 г., с тежест в няколко силно засегнати страни. Това е фонът, на който всяко закъснение става присъда.

Ваксините се връщат, но битката не чака

На 4 февруари 2026 г. Асошиейтед прес съобщи, че Световната здравна организация, заедно с Гави и Детския фонд на Организацията на обединените нации, обявява рестарт на превантивните кампании с орални ваксини срещу холера след близо четиригодишна пауза, наложена от недостиг. Първите разпределения включват милиони дози за страни с висок риск.

Това е добра новина. Но не е заклинание. Ваксината не пречиства кладенец. Не спира наводнение. Не скъсява пътя до лекаря. А холерата печели точно там, където инфраструктурата се е предала.

Как се разпознава холерата и защо минутите са важни

Световната здравна организация напомня, че холерата се разпространява чрез вода или храна, замърсени с бактерията Vibrio cholerae. Инкубационният период може да е от 12 часа до 5 дни. Много хора нямат симптоми, но могат да разпространяват заразата. При тежките случаи обезводняването идва като лавина.

  • внезапна, силна водниста диария
  • повръщане
  • бързо обезводняване, отпадналост, крампи

Лечението често е просто на теория: бърза рехидратация. На практика „просто“ се превръща в „невъзможно“, когато няма соли, няма чиста вода, няма транспорт, няма персонал. И когато помощта закъснее, часовете не прощават.

Януари донесе по-малко регистрирани случаи, но повече погребения. Това е сигнал, който светът не може да си позволи да преглътне.

Холерата е стара болест. Но начинът, по който се връща, е болезнено модерен. Тя се промъква по пукнатините на бедността, войните, разселването и бедствията. И когато стигне до чашата вода, оправданията вече са без значение.