Фаровете цепят мрака. Гумите свистят. Асфалтът блести, но това не е просто вода. Ледът дебне. Той е невидим. Не прощава грешки. Просто е там и чака.

Така изглеждаше утрото на 20 февруари 2026 г. по републиканската пътна мрежа. Данните са категорични. Към 06:30 часа институциите биха тревога.

Какво се крие под гумите?

Официалната сводка на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (МВР) – София, базирана на данни от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), е кратка, но важна.

Пътищата са проходими. Но това е само половината истина. Настилките са предимно мокри. На места обаче има заледяване. Една секунда невнимание. Едно рязко движение. Това е разликата между безопасното пристигане и инцидента.

Температурен шок: От студ до пролет

Термометрите показаха опасен контраст. В рамките на една сутрин шофьорите се сблъскаха с две реалности:

  • Минимални температури: сковаващи -5°C.
  • Максимални температури: почти пролетни +8°C.
  • Видимост: добра, без мъгла.

Този диапазон е убиец. Там, където термометърът минава нулата, водата става стъкло. Без предупреждение.

Капаните на пътя

Шофьорите мразят фразата „на места“. Защото никой знак не казва къде точно свършва мокрото и започва леденото. Рискът е реален.

Пътищата са обработени, но физиката не прощава. Всяко изпреварване върху мокър асфалт при минусови температури е хазарт.

Къде да внимавате най-много?

  • По мостове и виадукти – там земята не топли асфалта.
  • В сенчести завои, където слънцето не огрява.
  • В усойни планински проходи.

На 20 февруари България не беше в снежен капан. Беше в онова по-тихо, по-коварно време. Когато всичко изглежда нормално, докато колата не поднесе. Шофирайте разумно.