В стаята мирише на кафе и мокри якета. На масата лежи документ. Той решава дали едно семейство ще намери дом или ще остане в нищото.

Това не е просто хартия. Това е проектът на новия Закон за международна закрила.

Срокът изтича. Въпросите тежат. Кой плаща сметката за интеграцията? Кой поема отговорността?

Часовникът тиктака до 25 февруари

На 18 февруари 2026 г. Европейската комисия обяви новината. Българският Министерски съвет е публикувал проекта за обществена консултация.

Крайната дата за мнения е 25 февруари 2026 г.

Тук има уловка. В портала strategy.bg пише, че процесът е започнал още на 26 януари 2026 г. Разминаването в датите създава напрежение. Времето за реакция се топи.

„Фундаментална реформа“ под натиск

Думите са силни. Вносителите наричат това „фундаментална реформа“. Целта е ясна: България трябва да отговори на новия Пакт на Европейския съюз за миграцията и убежището.

Европа гледа. Правилата се пренаписват. Сроковете притискат.

Край на живота „на хартия“

Голямата промяна е скрита в една нова глава. Тя се нарича „Интеграция“.

Досега това беше просто дума. Сега трябва да стане реалност. Личен лекар. Детска градина. Първа заплата. Живот извън лагера.

Проектът допуска общините да прилагат програми и да координират действията си с Държавната агенция за бежанците, подчертава Европейската комисия.

Общините влизат в играта

Това е революцията. Общините вече не са просто зрители.

Местната власт получава правото да действа. Интеграцията слиза на терен. Тя не се случва в кабинетите в София. Случва се в квартала. В училището. На улицата.

Министерствата ще трябва да си говорят. Образование, труд, култура, спорт. На хартия звучи лесно. На практика е предизвикателство.

Кой носи отговорност?

Вносител е Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Те познават лицата зад статистиката.

До 25 февруари 2026 г. всеки може да каже мнението си. След това вратата се затваря. Започва работата по текстовете. А хиляди хора чакат законът да проработи за тях.