Пликът пада в пощенската кутия. Тежи странно. Не от хартията. От цифрите вътре.

В София, Пловдив, Варна, в малките градове и села, януарските фактури за ток, парно и вода запалиха един и същ разговор. „Как е възможно?“ „Кой го реши?“ „Къде отиват парите?“

В социалните мрежи се завъртя едно число: „50%+“. Звучи като присъда. Но документите на регулатора не го потвърждават като национално поскъпване за януари 2026 г.

Простият факт

Няма официално решение за 50% национално увеличение на цените за януари 2026 г. Има обаче нещо друго. Комбинация от по-високи тарифи на места, жестоко зимно потребление, изравнителни сметки и стари проблеми в мрежите. Тази комбинация прави удара по джоба да изглежда като лавина.

Токът: Регулаторът говори в проценти, хората виждат шок

Когато Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обявява цените, тя говори в средни стойности. Хората обаче живеят в реалността. В един студен апартамент. С една конкретна фактура.

По решенията на КЕВР от 1 юли 2025 г. средното увеличение на електроенергията за бита е 2,58%. Това е далеч от 50%.

Има и друг момент. КЕВР утвърди средно увеличение от 8,42% за тока, считано още от 1 януари 2025 г. Това също не е 50%. Но е още един камък в раницата на домакинствата, който тежи.

Защо сметката „избухва“ сега?

Цената е само една част от историята. Другата е потреблението. Януари е месецът, в който радиаторите и печките работят без милост.

  • По-дълги студени периоди означават повече изгорени киловатчасове.
  • Старите жилища губят топлина и буквално „изяждат“ тока.
  • При някои домакинства се натрупват стари корекции и изравнявания наведнъж.

Политиката тук е тиха, но жестока. Държавата говори за „средни проценти“. А оставя хората сами да се справят с реалните сметки, които изобщо не са средни.

Парното: „Средно“ не топли в София

КЕВР утвърди от 1 юли 2025 г. средно увеличение на парното в страната от 4,54%.

Но думата „средно“ звучи като подигравка, когато живееш в град с по-висок скок. За клиентите на „Топлофикация София“ увеличението от 1 юли 2025 г. е 5,96%.

И пак, това не е 50%. Но добавете студа, старите инсталации и спорните сметки на етажната собственост. Усещането става като 50. И повече.

Къде се чупи доверието

Системата е направена да обяснява формули, не да убеждава хората. Да публикува решения, не да печели доверие.

Хората не искат лекция. Искат да знаят защо в един вход двама съседи плащат коренно различно за една и съща „топлина“. Контролът върху услугата често изглежда просто като печат върху вече взето решение.

Водата: Най-видимият удар

При водата ударът е най-ясен. Цената е на кубик и се вижда веднага.

По решение на КЕВР, новите цени на водата влязоха в сила от 1 януари 2026 г. Промените варират драстично по региони – от поскъпване с 14% до поевтиняване с 12%.

В София, според данни на bTV, цената стана 4,12 лв. за кубик от 1 януари 2026 г., при 2,94 лв. преди това. Това е скок, който се усеща веднага. В банята и в кухнята.

Омбудсманът срещу КЕВР: Спорът е публичен

Омбудсманът на Република България обяви, че не приема увеличението на цените на ВиК (Водоснабдяване и канализация) услугите от 1 януари 2026 г., описвайки го като средно за страната „с над 2,62%“.

Председателят на КЕВР Пламен Младеновски контрира, че Комисията „трябва да изпълнява нормативната уредба“ и че „не са предвидени регулаторни инструменти, които да повлияят на цената“.

Когато регулаторът казва „нямаме инструменти“, за хората това звучи като „нямаме воля“.

Има ли добра новина?

Има един детайл. КЕВР утвърди цена на природния газ за януари 2026 г. от 60,92 лв./MWh (без такси и ДДС), по която „Булгаргаз“ продава на топлофикациите.

На хартия това трябва да помага за по-ниски сметки за парно. В реалността хората не виждат „на хартия“. Виждат крайния ред във фактурата.

Усещането за „50%+“: Как се ражда гневът

Твърдението за „50%+“ не идва от официалните решения за януари 2026 г. Но то се ражда лесно, когато няколко неща се случат наведнъж:

  • По-висока цена на услуга в конкретен регион (особено видимо при водата в София).
  • Пик на потреблението заради студения януари.
  • Изравнявания и корекции, които идват накуп.
  • Липса на ясни, човешки обяснения от институциите.

Това е политическият проблем. Не е само колко е процентът. А как системата оставя хората да гадаят и да се страхуват.

Кой носи отговорност, когато боли?

КЕВР подписва цените. Доставчиците събират парите. Политиците обещават „защита“. И после всеки сочи правилата.

А в кухнята на едно семейство правилата не плащат вечерята. Плаща я човекът, който върти радиатора на минимум и пак се буди от студ.

Докато институциите се крият зад „средни стойности“, гневът ще расте. И следващата фактура пак ще тежи.