Съединените щати въведоха временна глобална вносна надбавка със законов таван от 150 дни, което кара производители, търговци и логистични компании да пренареждат доставки и да прехвърлят част от разходите към крайните цени.

Мярката последва решение на Върховния съд на САЩ от петък, 20 февруари 2026 г., което ограничи използването на Закона за международните извънредни икономически правомощия като правна основа за широки мита. Администрацията премина към друг инструмент, който по закон е временно ограничен.

Какво означава „150-дневен срок“

150-дневният срок е законов таван за временна вносна надбавка по Раздел 122 от Закона за търговията от 1974 г. Раздел 122 допуска временни мита до 15% за период до 150 дни, освен ако Конгресът не ги удължи с отделен акт.

В президентска прокламация Белият дом посочва, че Раздел 122 дава право на президента да наложи временна надбавка „за период, който не надвишава 150 дни“, с горна граница до 15% адвалорна ставка.

Какво се промени между 20 и 21 февруари

След решението на съда администрацията обяви временна глобална тарифа от 10% по Раздел 122 на петък, 20 февруари 2026 г., съобщи Associated Press.

На събота, 21 февруари 2026 г. президентът Доналд Тръмп заяви, че ще я замени с 15% глобална тарифа, също като временна мярка по Раздел 122, съобщи The Wall Street Journal. Пакетът включва и изключения за определени категории стоки, отразени в медийни публикации.

Най-бързият ефект: ускорени доставки и пренасочване на поръчки

Временният характер на митата свива времето за реакция и насърчава решения в кратък прозорец. По веригата на доставки се очертават няколко практични реакции.

  • Ускоряване на вноса преди следващи промени в ставките или обхвата, за да се фиксират разходите.
  • Пренасочване на доставки към страни и продукти с по-нисък общ митнически товар, когато договорите и капацитетът го позволяват.
  • Промени в складовите политики, включително повече запаси за критични компоненти и по-къси цикли на поръчки.

Решенията често се вземат на ниво конкретни производствени линии и конкретни доставки. Това повишава разходите за транспорт, складиране и финансиране на оборотен капитал.

Цените: кой плаща и кога

Митата са данък върху вноса. На практика разходът се разпределя между вносители, производители, търговци и потребители. При стоки с малък марж и устойчиво търсене фирмите по-често повишават цени или ограничават промоции.

Анализ от 2025 г., цитиран от Associated Press, посочи, че тарифите могат да повишат разходите на американските фабрики с около 2% до 4,5%. Това е чувствително за сектори, които зависят от вносни компоненти.

Къде натискът е най-видим

  • потребителска електроника и компоненти;
  • автомобилни части и индустриални материали;
  • стоки с кратки цикли на обновяване и висока ценова чувствителност.

Защо временните мита променят веригите по-силно

Постоянните мита дават повече време за инвестиции и преместване на производство. Временните мита с твърд краен срок насочват компаниите към бързи решения, които често са по-скъпи.

Това може да включва смяна на доставчик без пълна оптимизация, по-скъп транспорт и нови условия с по-големи авансови плащания. Ефектът обикновено се вижда първо в разходите на фирмите, а след това в цените на дребно.

Какво следва след 150-те дни

Администрацията сигнализира, че може да премине към по-трайни инструменти. Индустриални и правни анализи посочват, че Раздел 301 от Закона за търговията от 1974 г. позволява по-целенасочени тарифи, но изисква разследване и процедура, която отнема време.

150-дневният прозорец действа като временен мост, но оставя бизнеса в несигурност за следващите ставки, изключения и срокове.

Ключовият риск за компаниите е непредсказуемостта. При промени на ставките в рамките на дни фирмите плащат повече за сигурност, а това се пренася в цените.

За потребителите това означава по-скъп внос, по-малко отстъпки и по-чести корекции на цените. За бизнеса периодът носи ускорени решения и по-високи оперативни разходи, докато Вашингтон подготвя следващите стъпки след изтичането на законовите 150 дни.