Телефонът в малкия офис край Пловдив звъни. Не спира. Това не е поредната досадна реклама. Това са клиенти.

Собственикът затваря и въздъхва тежко. Отдавна не е усещал такъв глад за работа. Глад за „тук и сега“.

На 19 февруари 2026 г. Българската народна банка (БНБ) потвърди това усещане с цифри. Данните удариха масата като тежък чук.

Парите се върнаха

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България през 2025 г. са скочили до 3,2 млрд. евро. Това е ръст от около 14% на годишна база. Информацията бе потвърдена и от Българската телеграфна агенция (БТА).

Това не са просто сухи числа. Това е кръвта на икономиката.

Какво означава това за джоба ни?

Когато чужденците вкарват пари, те не го правят от благотворителност. Те купуват дялове. Строят заводи. Разширяват офиси. Оставят печалбата си тук, вместо да я изнесат.

Това са решения тип „оставам“. Това са заплати.

Според предварителните данни на централната банка, точната сума към края на декември 2025 г. е 3,261 млрд. евро. Ръстът е точно 14,2%.

  • Инвестиции 2025 г.: 3,2 млрд. евро
  • Ръст: 14%
  • Статус: Предварителни данни (подлежат на ревизия)

Еврозоната: Котвата на сигурността

Инвеститорите мразят изненадите. Те обичат скуката. Обичат предвидимостта.

Приближаването към еврозоната действа като магнит. Всяка стъпка към еврото е сигнал за бизнеса: „Тук е безопасно“. България се опитва да влезе в ролята на сигурното пристанище. И засега успява.

Скритият риск зад еуфорията

Но не бързайте с шампанското. Една силна година не гарантира бъдещето.

Парите идват бързо. Но могат да си тръгнат още по-бързо. Ако инвеститорите усетят хаос, те ще замръзнат. Ако се сблъскат с бавни разрешителни, ще избягат. Ако не намерят работници, ще затворят.

„Числата са добри, но хората липсват. Това е икономика, която се вижда по улиците, а не само в екселските таблици.“

Битката тепърва започва

Още преди финалния отчет, Националният статистически институт (НСИ) и БТА сигнализираха за позитивната вълна. За периода януари–ноември 2025 г. потоците бяха близо 3 млрд. евро.

Сега въпросът е един. Ще успее ли държавата да превърне тези милиарди в реални фабрики? Или те ще останат просто добра статистика за един ден?

В офиса край Пловдив вече е тъмно. Собственикът затваря лаптопа. Сделките са на масата. Сега започва истинската работа.