Европейската комисия подготвя Chips Act 2.0 за пролетта на 2026 г. Целта е да преразгледа индустриалната стратегия на ЕС за полупроводници, след като първият план изостана от поставените цели.

Натискът идва от държавите членки и от индустрията. Исканията са за повече стимули, по-бързи разрешителни и по-широк обхват на политиката, от материали и chip design до производство и крайни приложения.

Залогът е пряк за автомобилната индустрия, отбраната, AI и веригите за доставки в ЕС, включително за компании в България.

Защо Комисията променя курса

На 26 март 2026 г. изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Хена Виркунен проведе среща с представители на индустрията. Тя потвърди, че Комисията се готви да приеме ревизиран Chips Act през пролетта на 2026 г.

Новият текст ще бъде част от по-широк пакет за технологичен суверенитет. Според Европейската комисия първият Chips Act трябваше да мобилизира над 43 млрд. евро публични и частни инвестиции до 2030 г. и да помогне на ЕС да удвои дела си в световната верига на стойността при чиповете до 20%.

Основният проблем е, че само субсидии за отделни фабрики не дават достатъчен резултат.

Какво не проработи в първия план

Критиките идват и от институциите. Европейската сметна палата предупреди през 2025 г., че ЕС е далеч от целта за 20% дял до 2030 г. Тя посочи и че търсенето в Европа расте по-бързо, отколкото местните производители могат да покрият.

Проектите напредват неравномерно. През октомври 2025 г. Европейската комисия съобщи, че за първи път е дала статут на Integrated Production Facility и Open EU Foundry на четири проекта в Съюза.

  • Цел за мобилизиране на инвестиции: над 43 млрд. евро до 2030 г.
  • Цел за дял на ЕС в глобалната верига на стойността: 20%.
  • Проекти с нов статут през октомври 2025 г.: 4.

Това е сигнал за напредък. То е и признание, че реалният производствен капацитет още се изгражда.

Какво иска индустрията

Позицията на сектора е за по-широка рамка. Компаниите и браншовите организации настояват новият закон да не се ограничава до най-модерните фабрики.

  • материали и оборудване
  • chip design и пилотни линии
  • масово производство, включително mature nodes
  • достъп до капитал за европейски компании
  • по-сигурно търсене от автомобилния, индустриалния и отбранителния сектор

На 29 септември 2025 г. всичките 27 държави от ЕС подписаха декларацията на Semicon Coalition с призив за ревизиран и по-амбициозен Chips Act 2.0. SEMI Europe съобщи, че над 75 компании, технологични организации и асоциации подкрепят тази посока.

Това превръща новия закон в спор не само за технологии, а и за разпределение на публични средства.

Какво означава това за България

Темата има пряко значение и за България. Страната няма големи foundry проекти, но е свързана с европейските вериги за доставки в автомобилната електроника, индустриалната автоматизация, отбранителните системи и инженерните услуги.

Ако ЕС насочи повече средства към дизайн, тестване, research and development и по-малки индустриални звена, страни като България могат да спечелят повече. Ако ресурсът остане концентриран в няколко големи проекта в Западна Европа, разликата между индустриалните центрове и периферията може да се задълбочи.

За България въпросът е дали новата европейска политика ще отвори място за по-малки индустриални екосистеми, или ще концентрира още повече капацитет и know-how в няколко държави.

Какво следва

Окончателният текст още не е публикуван. Посоката обаче е ясна. Брюксел подготвя по-широка индустриална политика, в която чиповете се третират като въпрос на икономическа сигурност.

Предстои спор за държавната помощ, за достъпа до финансиране и за това кои държави и компании ще получат най-голяма подкрепа. Chips Act 2.0 ще влияе върху това къде в Европа ще се концентрират работни места, know-how и стратегически контрол.