На касата цифрите са нови. В евро. Малки, но остри. Хората спират. Пресмятат наум. И се питат тихо: „Скочи ли всичко заради новите пари?“

Отговорът идва от Националния статистически институт (НСИ). На 16 февруари 2026 г. институтът публикува предварителните данни за инфлацията за януари 2026 г. Това е първият месец на България в еврозоната.

Тестът за еврото

Инфлацията мери промяната в цените на нашата ежедневна кошница – хляб, ток, транспорт, лекарства.

Следим два основни индекса:

  • ИПЦ (Индекс на потребителските цени): Основният показател за вътрешния пазар.
  • ХИПЦ (Хармонизиран индекс): Сравнимият показател за целия Европейски съюз.

След влизането в еврозоната на 1 януари 2026 г., България вече предоставя и по-бързи, „експресни“ оценки.

Първите сигнали: Числата

Още на 3 февруари 2026 г. НСИ даде първия сигнал с експресна оценка.

По вътрешния индекс (ИПЦ):

  • 0,7% месечен ръст за януари.
  • 3,6% годишна инфлация.

По европейския индекс (ХИПЦ):

  • 0,6% месечен ръст.
  • 2,3% годишно.

Това не е финална присъда. Това е първият прожектор върху новите цени. Данните от 16 февруари добавят нужния детайл.

Изненадата: Не всичко поскъпва

Има и добри новини. Експресната оценка показа рязък спад в една група.

„Облекло и обувки“ падат с 4,0% спрямо предходния месец.

Този детайл реже през общия шум. Хората често усещат, че „всичко“ поскъпва. Статистиката обаче показва шарена картина – някои цени вървят надолу.

„Ефектът евро“ и подозренията

Новата валута идва с нови етикети. И с вечното подозрение за „закръгляне“ нагоре. Че някой се възползва от смяната.

Данните за януари са първият термометър на реалността. НСИ показва движението на кошницата. Хората сравняват това с касовите си бележки.

Това е първият голям статистически момент, в който виждаме как цените се държат в новата валута.

Какво следва

Тези данни са основата за трудни разговори – от семейния бюджет до политиката. Когато валутата се сменя, доверието е най-скъпата стока.