Годишната инфлация в България достигна 6.8% през април 2026 г. Това съобщи Националният статистически институт на 15 май. Най-силен месечен натиск идва от транспорта, облеклото, обувките и храните.

Месечната инфлация е 1.8%. От началото на 2026 г. цените са се повишили с 3.7%. Средногодишната инфлация за периода май 2025 г. до април 2026 г. е 4.8%.

НСИ отчита 6.8% годишно поскъпване по националния индекс на потребителските цени. Данните засягат пряко разходи като храна, горива, транспорт и облекло.

Къде цените растат най-бързо

Данните показват силно месечно поскъпване в няколко групи с пряк ефект върху домакинствата.

  • Транспорт: +9.0% спрямо март.
  • Облекло и обувки: +7.9%.
  • Храни и безалкохолни напитки: +1.7%.
  • Алкохол и тютюневи изделия: +0.8%.
  • Образователни услуги: +0.8%.

Единствената група със спад е „Развлечения, спорт и култура“. Там НСИ отчита понижение от 1.6%.

Зеленчуците движат поскъпването при храните

Доматите поскъпват с 28.8% само за месец. Пиперът е нагоре с 24.8%, а зелето с 18.3%.

Листните зеленчуци са с 9.2% по-скъпи. Кореноплодните зеленчуци, включително моркови и червено цвекло, се повишават с 8.1%. Зрелият лук поскъпва с 5.5%.

  • Домати: +28.8%.
  • Пипер: +24.8%.
  • Зеле: +18.3%.
  • Листни зеленчуци: +9.2%.
  • Агнешко месо: +9.1%.
  • Банани: +5.9%.

Не всички храни поскъпват. Кафето поевтинява с 4.5%. Картофите са надолу с 2.7%, маргаринът с 2.5%, зрелият боб с 2.3%, а сиренето с 1.4%.

Горивата и полетите натискат транспорта

Газ пропан-бутан за автомобили поскъпва с 26.3% за месец. Международните полети са нагоре с 24.4%.

Дизеловото гориво се повишава с 19.5%. Бензин А95Н поскъпва с 9.2%. Това засяга разходите за пътуване, доставки и транспортни услуги.

Най-нискодоходните домакинства усещат храните най-силно

Индексът на цените за малката кошница се повишава с 1.5% през април. Той следи 100 жизненонеобходими стоки и услуги за най-нискодоходните 20% от домакинствата.

На годишна база малката кошница е нагоре с 4.5%. При нея хранителните продукти поскъпват с 2.0% за месец. Нехранителните стоки са нагоре с 1.8%, а услугите с 0.1%.

Българският и европейският измерител се разминават

По националния индекс на потребителските цени годишната инфлация е 6.8%. По хармонизирания индекс, който се използва за сравнение в ЕС, НСИ отчита 6.0% годишна инфлация през април.

Предварителната оценка на Евростат от 30 април постави България с 6.2% годишна инфлация по хармонизирания индекс. Средната инфлация в еврозоната за април беше оценена на 3.0%, след 2.6% през март.

БТА съобщи, че показателят от 6.2% по хармонизирания индекс поставя България с най-висока годишна инфлация в еврозоната за април.

Разликата между националния и хармонизирания индекс идва от различните тегла в потребителската кошница. НСИ посочва, че двата индекса използват едни и същи цени, но различна структура на потреблението.

Защо данните имат политическа тежест

Априлските данни излизат четири месеца след присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. Затова всяко ускоряване на цените има обществен и политически ефект.

Международният валутен фонд посочва, че Съветът на ЕС е решил на 8 юли 2025 г. България да приеме еврото от 1 януари 2026 г. Курсът е 1.95583 лева за едно евро.

За потребителите значение има не само средният процент. Важна е структурата на поскъпването. През април натискът е върху ежедневни разходи като храна, транспорт, горива и облекло.