Международната агенция по енергетика вече прогнозира спад на световното търсене на петрол през 2026 г. Оценката е публикувана на 14 април. МАЕ очаква понижение от 80 хил. барела дневно. Месец по-рано агенцията прогнозираше ръст от 730 хил. барела дневно.

Промяната идва след нов шок в доставките от Близкия изток. Според МАЕ това променя перспективата за икономическия растеж, горивата и инфлацията.

МАЕ вече не очаква по-бавен ръст, а реален спад на световното търсене на петрол през 2026 г.

Какво показва докладът на МАЕ

В доклада от 14 април МАЕ посочва, че по-високите цени и нарушените физически доставки вече ограничават потреблението.

Според агенцията световното предлагане е намаляло с 10,1 млн. барела дневно до 97 млн. барела дневно през март. МАЕ определя това като най-голямото прекъсване на доставките в историята на пазара. Основният удар идва от атаки срещу енергийна инфраструктура в Близкия изток и ограничения за танкерите през Ормузкия проток.

МАЕ отчита силен натиск върху няколко сегмента на потреблението.

  • нафтохимия
  • втечнен газ за битови нужди
  • авиационно гориво

Само през второто тримесечие на 2026 г. агенцията очаква спад на търсенето от 1,5 млн. барела дневно. Това би било най-рязкото свиване след срива по време на Covid-19.

Какво означава това за България

България не е изолирана от този натиск. По-скъпият петрол в Европа се пренася към транспорта, логистиката, храните и общата инфлация.

На 8 април финансовият министър Георги Клисурски заяви, цитиран от БТА, че очаква цените на горивата по бензиностанциите да започнат да се понижават при успокояване на международните пазари. Изявлението показва колко пряко външният петролен риск влияе върху вътрешната икономическа среда.

По-големият риск е при трайно високи цени. Това би повишило разходите за фирмите с интензивен транспорт. Натискът би се прехвърлил и към домакинствата. За България това означава риск от по-скъпи доставки, по-слаб растеж в Европа и по-трудна среда за инфлацията, лихвите и бюджета.

Какво става на пазара

МАЕ съобщава, че през март наблюдаваните световни петролни запаси са намалели с 85 млн. барела. В отговор страните членки на агенцията са задействали извънредни мерки.

  • На 11 март 32-те страни членки на МАЕ одобриха освобождаване на 400 млн. барела от аварийните резерви.
  • Това е най-голямата подобна интервенция в историята на агенцията.
  • По данни на МАЕ членовете ѝ държат над 1,2 млрд. барела държавни аварийни запаси.
  • Към тях се добавят около 600 млн. барела задължителни индустриални резерви.

В априлския доклад МАЕ отбелязва, че сортът North Sea Dated crude се търгува около 130 долара за барел. Това е с 60 долара над нивата отпреди конфликта. Според агенцията ценовият шок вече унищожава част от търсенето, а не само го забавя.

Къде натискът е най-силен

Азия и Близкият изток понасят първите и най-дълбоки съкращения в потреблението. Там недостигът на суровини и прекъснатите потоци засягат заводи, авиокомпании и битови потребители.

Европа не е в центъра на прекъсването, но поема ценовия ефект. По-скъпият петрол и по-скъпите рафинирани продукти увеличават разходите за транспорт и производство. Това е особено чувствително за икономики със слаб растеж.

За българските потребители и бизнеса ефектът е пряк. Ако международният шок се задържи, натискът първо ще се види в цените на горивата. След това ще се прехвърли към превоза и към по-широката потребителска кошница.

Какво следва

Базовият сценарий на МАЕ допуска частично възстановяване на редовните доставки от Близкия изток до средата на 2026 г. Агенцията не очаква връщане към нивата отпреди кризата.

Това означава, че рискът за цените остава. Ако доставките през Ормузкия проток не се нормализират устойчиво, световната икономика може да влезе в период на по-слаб растеж и по-висока инфлация. За България това би означавало нов външен натиск върху горивата, транспорта и цените в магазините.