В залата светлините са меки, думите са остри. И звучат като аларма, която не можеш да заглушиш. На 16 февруари 2026 г. генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) застава на откриването на Световен форум за бъдещето. И казва нещо, което удря право в стомаха.

„Глобалната здравна сигурност е национална сигурност.“

Това не е лозунг. Това е предупреждение. За болници без ток. За деца без ваксини. За градове, които се будят не от сирени за въздушна тревога, а от кашлица, треска и страх.

Какво означава това, с едно изречение

„Здравна сигурност“ означава държавата да може да предотвратява, открива и овладява епидемии, без да се срива животът на хората, икономиката и доверието в институциите.

СЗО настоява: това вече не е тема само за лекари и лаборатории. Това е тема за министър-председатели, парламенти, служби за сигурност и кметове.

Сцената зад думите: война, болести и празни хладилници

В речта си генералният директор свързва мирa и здравето като две страни на една монета. И после обръща монетата.

„Здравето и мирът са две страни на една и съща монета. Но такива са и войната и болестите.“

Когато има конфликт, първо пада редът. После спира водата. После пада имунизационният обхват. И накрая падат хората.

СЗО дава конкретни примери. В речта се посочва, че полиомиелитът се е появил отново в Газа през 2025 г. В Судан има огнища на предотвратими заболявания – морбили, денга, малария, дифтерия и холера.

„Цикълът на паника и пренебрегване“: старата грешка се връща

Най-страшното в речта не е списъкът с болести. Най-страшното е навикът ни.

Генералният директор описва познат сценарий. След голяма здравна криза светът се мобилизира. Плаща. Обещава. После кризата отминава. И вниманието се изпарява.

„Това е, което наричаме цикъл на паника и пренебрегване.“

Този цикъл има цена. Плащат я хората, които живеят далеч от камерите. Плащат я и държавите, които си мислят, че границите спират вирусите.

Защо това е обществена новина, а не дипломатическа реч

Защото „здравна сигурност“ не е абстракция. Тя е:

  • линейка, която стига навреме;
  • ваксини, които не се развалят в прекъснат хладилен транспорт;
  • чиста вода, когато тръбите са ударени;
  • доверие, когато слуховете се разпространяват по-бързо от лабораторните резултати.

Технологиите също са нож с две остриета. Изкуственият интелект може да помага за ранно предупреждение. Но дезинформацията може да убива също толкова сигурно, колкото и бактерия.

Паралелът от Великобритания: постоянно наблюдение

Докато СЗО говори за голямата картина, Великобритания поддържа практичен прозорец към нея. Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство (UK Health Security Agency) публикува седмични резюмета за наблюдавани огнища през 2026 г. Документът, обновен последно на 12 февруари 2026 г., показва, че сигурността изисква постоянна, скучна, упорита готовност.

„Най-доброто лекарство е мирът“

В края на речта генералният директор казва простичко нещо. Почти като молитва, но и като план.

„Най-доброто лекарство е мирът.“

Тези думи не лекуват сами. Но напомнят къде започва лечението. Не в аптеката. А в решението да не се рушат болници. Да не се прекъсва водата. Да не се превръща ваксината в лукс.

Светът пак тръгва към паника. СЗО настоява поне този път да не завършва с пренебрегване.