Производствените цени в България продължават да растат значително по-бързо от потребителската инфлация. Данните на Националния статистически институт показват, че през февруари 2026 г. цените на производител на вътрешния пазар са се повишили с 9,1% на годишна база.

Общият индекс на цените на производител в индустрията е с 8,4% над нивото от февруари 2025 г. Това е ранен сигнал за натиск върху разходите на компаниите. Част от този натиск често се прехвърля към крайните цени.

Разликата между производствена инфлация от 9,1% на вътрешния пазар и потребителска инфлация от 3,3% показва, че част от поскъпването още не е стигнало до крайния клиент.

Къде поскъпването е най-силно

На 30 март Националният статистически институт отчете най-силен ръст в няколко сектора на вътрешния пазар и в преработващата промишленост.

  • Добивна промишленост: плюс 29,8% на годишна база.
  • Електроенергия, газ, пара и климатизация: плюс 6,1%.
  • Основни метали: плюс 8,7%.
  • Фармацевтични продукти: плюс 7,6%.
  • Облекло: плюс 5,7%.

Има и изключения. При храните в преработващата промишленост НСИ отчита спад от 1,2% на годишна база през февруари. Това не променя общата картина на висок разходен натиск в индустрията.

Какво показват данните от началото на 2026 г.

Ръстът не е изолиран за един месец. През януари 2026 г. индексът на цените на производител на вътрешния пазар се повиши със 7,3% спрямо декември 2025 г.

Това стана в първия месец след влизането на България в еврозоната на 1 януари 2026 г. Данните не доказват причинно-следствена връзка, но съвпадението поставя темата за цените в центъра на публичния дебат.

През февруари месечният ръст се забави до 0,2% на вътрешния пазар и до 0,1% за общия индустриален индекс. Годишното увеличение обаче остана високо.

Какво означава това за бизнеса и домакинствата

Когато производствените цени растат, компаниите обичайно имат няколко възможности.

  • Да намалят маржа си.
  • Да отложат инвестиции.
  • Да повишат продажните цени.

Точно затова индексът на производствените цени се следи като ранен индикатор за бъдеща потребителска инфлация.

Според ключовите индикатори за България, публикувани от НСИ, годишната потребителска инфлация през февруари 2026 г. е 3,3%. Разликата с производствените цени подсказва, че част от натиска още не е напълно прехвърлен към домакинствата.

В бизнес анкетите на НСИ за март мениджърите в индустрията очакват повишение на продажните цени през следващите три месеца.

Това е важен сигнал за пазара. Ако тези очаквания се реализират, натискът може да се пренесе към стоки, услуги и обществени поръчки.

За компаниите това означава по-трудно планиране на разходите. За домакинствата означава риск от ново поскъпване в части от ежедневните разходи.

Какво следят пазарът и институциите

Следващите данни на НСИ ще бъдат важни в няколко посоки.

  • Дали поскъпването в добива и енергията ще се задържи.
  • Дали преработващата промишленост ще прехвърля по-широко разходите към клиентите.
  • Дали потребителската инфлация ще се ускори със закъснение.

Ефектът за икономиката е пряк, защото по-високите производствени разходи засягат цени, инвестиции и конкурентоспособност.

Ако производствената инфлация остане висока, натискът върху цените на стоки, строителни материали, лекарства и част от услугите може да се засили през пролетта и началото на лятото на 2026 г., според данните и анкетите на НСИ.