Заплатите в България продължават да растат с двуцифрен темп, а натискът върху фирмите вече личи в разходите за труд, цените и маржовете.

През четвъртото тримесечие на 2025 г. средната месечна заплата достига 2678 лв. Това е ръст от 11% спрямо същия период на 2024 г. В частния сектор увеличението е 11.2%, а в публичния сектор 10.6%.

Данните на НСИ, БНБ и Европейската комисия очертават обща картина. Доходите растат бързо, но за част от бизнеса това означава по-високи разходи, по-слаб буфер за печалба и риск от натиск върху цените и заетостта.

Какво показват данните на НСИ

По предварителни данни на НСИ общият разход на работодателите за един отработен час нараства с 13.9% през четвъртото тримесечие на 2025 г. спрямо година по-рано.

  • в услугите: 14.8%
  • в индустрията: 11.8%

Най-силен ръст на общия разход за труд има в няколко сектора.

  • операции с недвижими имоти: 22.5%
  • строителство: 20.1%
  • административни и спомагателни дейности: 17.2%

Компонентът за заплати и възнаграждения на час нараства с 13.8%. Другите разходи за труд, включително осигуровки, се увеличават с 14.3%.

Къде вече се вижда натискът

В икономическия си преглед БНБ посочва, че още през първото тримесечие на 2025 г. ускореният ръст на разходите за труд е бил основен фактор за ценовия натиск в икономиката.

Според БНБ компаниите не прехвърлят изцяло по-високите си разходи към крайните цени. Това свива печалбата на единица продукция.

Когато заплатите растат по-бързо от производителността, фирмите обичайно имат ограничен избор: по-високи цени, по-ниски маржове, по-бавно наемане или отложени инвестиции.

БНБ изчислява, че номиналните разходи за труд на единица продукция в компаниите са се повишили с 9.3% на годишна база през първото тримесечие на 2025 г. Сред причините са недостигът на работна ръка, ръстът на минималната заплата и увеличенията в публичния сектор.

Какво означава това за домакинствата

По-високите заплати подкрепят потреблението и частично компенсират поскъпването. Това е пряк ефект за работещите домакинства.

Но ако фирмите започнат да поемат все по-трудно разходите, натискът може да се прехвърли към цените, към по-бавно наемане и към по-слаб ръст в частния сектор.

Данните на НСИ за март 2026 г. показват годишна инфлация от 4.1% по националния индекс. По хармонизирания индекс, използван за сравнение в EU, годишната инфлация е 2.8%.

Какво очаква Европейската комисия

Европейската комисия очаква пазарът на труда в България да остане стегнат. Прогнозата е безработицата през 2025 г. да падне под 4%.

Това означава, че натискът за повишение на заплатите няма да отслабне бързо. Комисията предупреждава, че през 2026 г. цените на услугите ще останат под влияние на силните увеличения на заплатите през 2024 г. и 2025 г.

Според оценката този ефект трябва да отслабне през 2027 г., ако ръстът на възнагражденията се забави.

Къде е границата за бизнеса

Границата не е еднаква за всички сектори. Отраслите с по-висока добавена стойност имат по-голям буфер.

  • „Информация и комуникации“: средна заплата 5739 лв. през четвъртото тримесечие на 2025 г.
  • финансови и застрахователни дейности: 3969 лв.

По-уязвими остават отраслите с ниски маржове и силна зависимост от труд. Това важи за хотелиерството, ресторантьорството, част от търговията, строителството и някои услуги.

Именно там възможността за нови увеличения без натиск върху цените или заетостта е най-ограничена.

Най-важното в числа

  • средна месечна заплата през четвъртото тримесечие на 2025 г.: 2678 лв.
  • годишен ръст на средната заплата: 11%
  • ръст в частния сектор: 11.2%
  • ръст в публичния сектор: 10.6%
  • ръст на общия разход за труд на час: 13.9%
  • годишна инфлация по националния индекс през март 2026 г.: 4.1%
  • годишна инфлация по хармонизирания индекс през март 2026 г.: 2.8%

Засега данните не показват срив. Те показват нарастващо напрежение. Ако производителността не настигне заплатите, натискът върху част от фирмите ще се засилва.

Атрибуцията на данните и оценките е на НСИ, БНБ и Европейската комисия.