Българската народна банка публикува на 17 април 2026 г. нови данни за външния сектор. Те обхващат платежния баланс за февруари 2026 г., външната търговия за януари 2026 г. и потока на преките инвестиции за февруари 2026 г.

Последните официални данни показват влошаване на текущата сметка, натиск от вноса и ръст на външния дълг.

Какво показват данните

По данни на Националния статистически институт текущата сметка на България е на дефицит от 729,4 млн. евро през януари 2026 г. Година по-рано дефицитът е бил 29,3 млн. евро.

Износът на стоки през януари 2026 г. е 3,336 млрд. евро. Вносът е 4,216 млрд. евро. Разликата показва ясен натиск от търговския баланс още в началото на годината.

Преките чуждестранни инвестиции в България по предварителни данни нарастват с 259,8 млн. евро през януари 2026 г. Нетните преки инвестиции остават отрицателни, на минус 245,4 млн. евро.

  • Текуща сметка, януари 2026 г.: дефицит 729,4 млн. евро
  • Износ на стоки, януари 2026 г.: 3,336 млрд. евро
  • Внос на стоки, януари 2026 г.: 4,216 млрд. евро
  • Преки инвестиции в България, януари 2026 г.: плюс 259,8 млн. евро
  • Нетни преки инвестиции, януари 2026 г.: минус 245,4 млн. евро
  • Брутен външен дълг, януари 2026 г.: 67,19 млрд. евро

Къде е рискът

Европейската комисия очаква вносът да расте, подкрепен от вътрешното търсене. Според прогнозата приносът на нетния износ към растежа ще остане леко отрицателен до 2027 г.

Това е важно за България. Когато вносът расте по-бързо от износа, дефицитът по текущата сметка се разширява. Ако това съвпадне с по-скъпо външно финансиране или по-слаб инвестиционен поток, натискът върху външния баланс се засилва.

Дългът расте, но има буфер

БНБ отчита, че брутният външен дълг в края на януари 2026 г. достига 67,19 млрд. евро, или 54,5% от БВП. Това е ръст от 35,8% на годишна база.

В същото време нетният външен дълг в края на декември 2025 г. остава отрицателен, на минус 30,01 млрд. евро. Това означава, че външните активи на страната продължават да смекчават част от риска.

Защо това има значение

Темата не е само статистическа. Външният сектор влияе върху условията за финансиране, доверието на инвеститорите, цената на кредита и устойчивостта на растежа.

При по-широк дефицит страната разчита повече на капиталови потоци и на стабилни резерви. Това прави новите данни важни за бизнеса, банките и домакинствата.

Eurostat отчете, че през четвъртото тримесечие на 2025 г. България е сред държавите в EU с по-голям дефицит по текущата сметка. Това не е сигнал за криза, но е предупреждение за по-слаба външна позиция в началото на 2026 г.

Публикацията на БНБ ще бъде следена за знак дали слабият старт на 2026 г. е временен или се превръща в тенденция.

Какво да се следи

  • Текущата сметка за февруари: дали дефицитът остава висок.
  • Търговията със стоки: дали разликата между износ и внос се разширява.
  • Преките инвестиции: дали притокът дава достатъчен буфер.
  • Сигналът за следващите месеци: дали се оформя втори пореден слаб месец.

Засега официалната картина не сочи рязко влошаване. Тя показва, че външният баланс остава управляем, но с по-малък буфер.